3 мин за четене
Гърди си с рози накичи
Едни от най-щастливите ми седем години бяха, когато живеехме между ЦУМ и Халите. Живеехме общо с още едно семейство. Как за седем години не се скарахме нито веднъж?! Да делиш обща кухня и баня с още една жена е, меко казано, страшничко. А при нас беше приказка. Оставям си съдовете на мивката и бебето ми проплаква. Тичам при него и докато го приспя, съседът измил моите чинии, защото му пречели да измие неговите. Мъжът ми излиза с приятелите си на кръчма, а аз оставам с децата леко тъжна. И на мен ми се излиза. Съседката ми казва: "Изчезвай, аз ще се оправя с тях!" Тя заминава на вилата, а има куп дрехи за пране. Аз използвам нейната реплика: "Изчезвай, аз ще се оправя с тях!" Пускам пералнята, простирам, сгъвам и прибирам всичко на място. Ние не си заключваме вратите. Нямаш олио, просто отиваш и си взимаш.
Тъкмо съм купила нов сервиз за гости и малкия чупи една чаша. Крещя. Съседката ме пита: „Защо викаш?" „От тези деца нямам шест еднакви чаши и чинии. Току-що счу ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse