Високият скален път виеше голите си хълбоци там във висините на небето. Юлското слънце чертаеше пътя към селото и прахът и маранята се сливаха в прегръдката си. Именно там от тази висота, където скалите прегръщаха небето, долу в ниското се раждаше, скътано като гнездо селцето. Скатано и родено от тяхната всекидневна отдаденост. Малките сгушени къщурки подреждаха снагите си една до друга, а златният купол на селската църква грееше и озаряваше все повече и повече слънцето в тях. Бе късно лято. В дните, когато юли раждаше своите горещници. Тропот на коне и цигански песни огласяха боровите гори по склона на неравния път към селото. Камъчета и завои правеха слизането още по-трудно. Конете се спъваха и бавно носеха товара си. Медни съдове подрънкваха в каруците. Циганите ликуваха, а смеха на малките циганчета разпалваше все повече жаркото обедно слънце. Боси и мръсни децата се гонеха зад кервана. Най-отзад в каруцата пътуваше младо момиче. Снажна и красива с абаносова кожа. Черната дълга кос ...