ХАМЕЛЕОН
Оранжевото небе смрачаваше. Бавно приливаше в сиво. Край мен пробягаха първите къщи на селото. Пред събралите се посрещачи рейсът спря сред облак прах. Погледът ми се зарея над тълпата, някъде в края засвяткаха две пламъчета под изрусена от слънцето коса – Мина. Очите ни се срещнаха. На лицето ù грейна усмивка. Погледът ù подсказа да я следвам. С походка на газела тя сви в първата улица.
По телефона си уговорихме срещата: ”Била сама, баща ù на лов за ден-два. Майчето хванало пътя по многобройните си роднини”. Сянката ù потъна в една стара, надраскана от годините врата. Като крадец се огледах и хлътнах след нея. Мислех дали и друг е влизал така тайно, когато нейните ръце ме грабнаха и стегнаха в обятията ù. Устните сами се намериха. Омалелите крака едва ме отведоха на горния етаж на къщата. На светлината на няколко свещи се кипреше отрупаната от храна маса. Едно тумбесто шише почервеня в срам от голотата ни. Течността му намаляваше след всяко наше отпиване. Скоро на дъното му о ...