Преместих уморения си поглед от една мисъл на друга, отгърнах нова страница в съзнанието си, но и тя беше бяла. Като предишната. Опитвах се да уловя някоя идея, но уви! С тези крила много бързо успяваше всяка да избяга.
И така, стоях си безидейна пред празния лист и се чувствах... празна.
Станах от стола, за да се разходя из стаята. Надявах се, че течението покрай ушите ми, причинено от движението, ще накара някоя идея да спре полета си в моята глава, но явно всички хрумвания отдавна ме бяха напуснали.
Та уморена, празна и безидейна, реших да затворя очи и да се спася от изнервящото очакване някоя идея да се заплете в косите ми.
Точно тогава ми се случиха всички тези странни неща!
Отворих очи и осъзнах, че вече не съм в моята стая. Намирах се в кръгло помещение с лепкав под. Стените бяха боядисани в червено, изпъстрени с розови нишки. От кръглата стая се излизаше в тесен коридор. Тръгнах по него, а той беше осеян с картини - такива, които вече бях виждала някъде, някога. Коридорът ме о ...