Х А Р А М И Я Т А
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набивани на тояги и разнасяни по околните селища от аскера, за назидание и сплашване на населението.
По стара отколешна традиция, малки групи от хора, организирани измежду местните по-безстрашни и непокорни люде, завардваха по тъмни доби дефилето на Креснеския пролом и ограбваха преминаващите за София или за към Солунската митница местни и чуждоземни кираджии и търговци.
Околните земи, на север и на юг от пролома, биваха по своята природа предимно планински, в които господарят турчин избягваше да се заселва, ала пък предпочиташе и запазваше за себе си ниските, равнинни места, прекосявани от благодатните и животворни води на Струма, също местата, дето извираха кипящи минерални извори, където строяха ...