Тя имаше навика, след като се събуди да записва черно на бяло всеки един детайл от сънищата си и след това да превръща листа хартия в самолетче. След това отваряше широко прозореца и оставяше хартиеното самолетче в ръцете на силния вятър. Вярваше, че ако извършва този ритуал, някой ден сънищата ù ще се сбъднат. Помнеше как като малко момиченце бе запленена дълбоко от хвърчилата, които дядо ù измайсторяваше и пускаше в задния двор на дома му. Искаше ù се да вярва, че вятърът може да сбъдва всичко написано. Дори след години, когато вече се бе превърнала в млада дама, след всеки сън, който имаше, се появяваше желанието да стори същото. Една сутрин тя се събуди истински отпочинала, но нямаше намерение все още да напуска пределите на леглото. Излежаваше се и наблюдаваше сенките по тавана на стаята си, които дървото срещу прозореца създаваше с клоните си. Мисълта грабна цялото ù тяло и я изправи на крака. Потърка очите си и се залови да открие подходящ лист хартия. След като всичко ù беше по ...