Веднъж Хитър Петър отишъл на Трифонов ден да зарежат лозята на негов приятел. Работили, каквото работили и като свършили, домакинът поканил хората да се почерпят. Гозбите били вкусни, а виното руйно и неусетно един от гостите доста се напил. Човекът бил доста едър, та се наложило Хитър Петър и синът на домакина да го водят вкъщи.
- Ня' ам нужда от пооомош. Асссс не сссъм женаааа – фъфлел селянинът и се строполил на двора.
- Айде, бай Симо. Време е, че се мръкна – вдигнал го хитрецът.
- Аааа, Петре, щооом си тииии – можеее. Ня'а да загубииим пътяяя – съгласил се пияният да му помогнат.
Завели го вкъщи и тръгнали да се прибират.
- Манолчо, видя ли какво стана тази вечер?
- Видях, чичо Петре. Бай Симо се напи.
- Нищо не си разбрал, момчето ми. Пияният не даваше никой да го води, но като разбра, че сам не може, ни позволи да го изпратим до тях. Ако беше инат, щеше да падне в някоя канавка и да го намерим изстинал на сутринта. Всичко твърдо, при силен вятър се чупи. Видя ли бурята онзи ден, какви големи дървета счупи, а на брезата до кметството нищо и няма. Защо стана тъй, момче?
- Щото, чичо Петре, брезата се огъва. А големите дървета – не.
- Аааа! Разбрал си най-сетне. Остава само туй, дето се огъва.
© Светлан Тонев Todos los derechos reservados