С периферното си зрение жената улови някакво движение, обърна главата си и видя как по крайчеца на желязната табла на леглото се разхожда малка кафява хлебарка. Не ѝ харесваше да пълзят, но пък знаеше, че това означава наближаване на деня на ПРЪСКАНЕТО ПРОТИВ ХЛЕБАРКИ – най-хубавия ден в живота ѝ, единствения ден, когато виждаше клоните на дърветата и различната слънчева светлина процеждаща се през тях. Не като тази, дето осветяваше стаята и бе изпълнена с много прахоляк и тежък мирис, а онази, която носеше свежестта на зеленото, цвета на синьото и топлотата на жълтото.