2. Забраненият плод е най-сладък...
Скитах се по изпълнените с туристи малки улички. Животът около мен кипеше, отвсякъде се лееха музика и смях, откритите летни барове бяха претъпкани с хора, но цялата тази глъч не достигаше до мен. Нищо не беше в състояние да ме извади от меланхолията, която ме бе обзела. Обикалях, търсейки с очи знак, табела или каквото и да е обозначение за автобусна спирка. Нищо. Нищо, освен кафенета, магазини, сергии и хора. Хора, които се забавляваха, хора, които се радваха на живота, хора, които се наслаждаваха на почивката си. Уморена от безрезултатното ходене, спрях в първия привлякъл вниманието ми открит бар.
- Сухо мартини - отсякох, когато барманът се приближи до мен. Отново със онзи глас, който не разпознавах като свой.
Пиех го бавно, седнала в най-отдалечения ъгъл на бара, надявайки се да остана незабележима за околните. Там, сред хората, внезапно ме връхлетя със страшна сила чувството за самосъжаление, за безизходица, на яд от безсилието ми да направя ка ...