Ако си мислите, че не съм припарвала до оня хладилник в нейдеградската ми кухня от страх да не ме нападнат пак розови дъвчащи балончета, грешите! Почти грешите, де. Вярно е, че не припарвах, но не от страх. Просто ме нямаше известно време в Нейдеград.
Като се върнах, имах два-три часа някои занимания, несвързани с хладилника, но човек и добре да се храни… огладнява. Опрях пак до старата песен. Като казвам песен, имам предвид – буквално. Ще видите защо.
Малко се поколебах, преди да го оскверня това светилище за дълготрайно ползване с прозаическия си глад, но в корема ми вече свиреше цял оркестър и аз – мечка смях, мене не… Или мечка страх беше.
Все пак си рекох, че онзи розов кошмар може и случаен да е бил, и защо да очаквам все лошото, да му дам втори шанс на моя хранител и… със замах отворих вратата!
Леле-мале! Ни следа от розови балончета. Още по-лошо – черни балончета! И то не точно балончета, ами някакви остроъгълни комиксови звезди, приличащи повече на разплюскани пукнати черни ци ...