http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=74793
Хрониките на Наташа Дракула
Гледам замислена залязващото слънце. Небето е започнало да почервенява, а загадъчните бели облаци са приели някакви странни форми. Нещо става с мен... или пък вътре в мен. Цял океан от горчиви спомени се излива в съзнанието ми и ме кара да се чувствам ужасно. Залезът, червеното небе и гробищният парк, в който се намирам в момента, пробуждат нещо у мен. Нещо мъртво, което няма как да излезе отново на бял свят, но споменът от него пари осакатената ми душа. Вървя мълчалива край гробищните паметници. Стъпките ми отекват глухо в голите камъни. Една обикновена девойка би се страхувала да се разхожда привечер сама на гробището, но не и аз. Аз съм израснала сред трупове, кръв и свирепи убийци. Виждала съм какво ли не. Всеки ден пред очите ми десетки невинни хора се сбогуваха с живота си по най-свирепия и ужасен начин, който можеха да си представят. Коя съм аз ли? Никоя! По-добре никой да не знае, никой да не научав ...