Глава първа
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фигурка крачеше по скритата пътечка, вдясно от Северния път на Хобиталия. Това беше Фрео, петдесет и пет годишен хобит, с гъста кафява коса, тъмни очи, розово лице и висок ръст. Той се връщаше от Хоумтаун, седалището на Съвета на крал Ивалон. Фрео бе заместник на Представителя на хобитите, но сега си отиваше сам и пеш. Ала това никак не го тревожеше. Той обичаше да се разхожда сред природата при хубаво време, а днешният ден не беше за изпускане. И въпреки безгрижието, което бе обхванало местността, Фрео бе замислен. Той се тревожеше за прехраната на своя народ. Глад бе обхванал Хобиталия и не само нея: житните добиви бяха слаби; царевицата почти не покълна; картофите и оризът не достигаха.Вълци ...