Глава втора

Софо разкрива тайните на миналото

            Време е да разкажем малко повече за Полуелфия. Това тук са знанията на Фрео за нея до този ден. Полуелфия или Квадратната страна се бе зародила на планетата около една неголяма звезда, наречена Слънце. Тази страна имаше формата на квадрат, а бе наречена Полуелфия, защото в древни дни от изток по морето дошли мъж-човек и жена-елф. Те решили да избягат от жестоката си родина, която тогава започвала унищожителна война. Двамата потеглили с кораб от далечен и пълен със слава пристан. Назовавали се Арести и Екслайзед. Те взели за екипаж по един мъж и една жена от всяка раса на техния континент, няколко орки, троли-гребци, един малък змей, две говорещи кучета, едър месояден гущер, два огромни паяка, а капитан на кораба бил красив и вечно млад елф. След дълго плаване достигнали непознат бряг, равен и приветлив. Може би това бе легенда, мислеше си Фрео.

       А сега Полуелфия бе разделена на държави и области. На северозапад се разполагаше Кралството на хората, което включваше и южната страна Хобиталия. Човешкото кралство на север бе ограничено от Дивогория - самотна гора, държава на първите хора. На запад се извисяваха Предморските планини. На югозапад имаше варовикови скали, известни като Тризъбеца. На юг се издигаха Еленорските баири, а под тях спокойно си лежеше Хобиталия. На изток се простираше втората по големина гора на Полуелфия - Ентолес. В Кралството на хората имаше големи и малки търговски градове - Таункул, Ивтаун, Краемир, Моунтаун и столицата Хоумтаун. В човешката държава се срещаха и елфически селища - крепостта Елфобран, Елфодом и други. А на югоизток се чернееше зловещата кула Мор, за която вярваха, че в древни времена е била обитавана от двама влюбени магьосници некроманти. Ала съпругът изгонил съпругата си, поради любовта си към съживената от него Мидимия - същество с човешка глава и тяло на охлюв. Съпругата на некроманта го проклела да бъде изяден от новата си любима, а тя самата откъртила с магия най-високата кула на Мор - Дом - и заживяла там със свитата си. Оттогава се носи легенда, че двете кули ще се съберат и некромантите ще заживеят отново за ужас на всички. Може би в това имаше малко истина - двете кули действително се приближаваха една към друга и заплашваха света със своето събиране. На югозапад в Полуелфия се простираше Оркия - обитавана от зли демони и странни същества. На север тя граничеше с вулканичните скали, вулкана Огнолей и кулата Дом. На изток течеше топлата река Вонг, а на запад се простираше леса Черногор. На юг бе свърталището на дракони и огнедишащи същества- областта Дракостеп, Драконовите планини, Драколес и столицата Драконово гърло. Това беше най-„горещата” страна на Полуелфия - особено Огнен плаж, вулкана Огнолей и Горещите заливи. А самата Оркия бе повече от странна. Нейната столица Оркодом гледаше към Дом. В сърцето на Оркия бе възникнала нова държава, но все още неизвестна. Блатата Морт и Мазнолес бяха повече от страшни. На североизток в Полуелфия се намираха Ледените земи и град Вечнолед. Там се простираха и Зъбатите планини, родината на вълци и върколаци, уарги и космати хора. Зад тях се спотайваха град Вълчи дол и гората Първолес, където растеше и най-старото дърво - секвоята Антиент. На юг от Ледените земи до река Марцуин се простираше Великото елфическо кралство. На изток от него бе морето, а на запад - Ентолес. В сърцето на Елфическото кралство се намираше най- многолюдният град на Полуелфия - Елфоград. Столицата се свързваше с други големи селища - Елфомир, Елфомор, Елфоздрач и Златоград. На юг и югоизток се простираше една държава колкото необятна, толкова и чудна. Започваше от северозапад с извора на река Вонг - връх Еленор; на югозапад бе естуарът на Вонг; на североизток започваше с широката делта на Марцуин и продължаваше на югоизток до степта Елфокрай. Тази обширна държава обединяваше елфи, хора и още някои незнайни и вълшебни народи. На изток и юг страната бе обливана от спокойните и топли морски води, а на север и запад граничеше с най-големите реки на Полуелфия - Марцуин и Вонг. Южната и доста обширна част на Великото елфическо кралство обхващаше най-голямата гора на Полуелфия - Елфолес, която заплашваше да се свърже с Ентолес и да затвори пътя при селото Горски мъх. На северозапад от Елфолес се издигаха Белите ридове  и Кулата на Съвета, както и връх Вечномир.

Това бяха географските знания на Фрео за Полуелфия до момента. Това бе остров без по-малки островчета около него и напълно изолиран от други земи.

 След като узна от Езамар, че наистина има магии, Фрео прехвърляше в ранното съботно утро факти и легенди за Квадратната страна.

По време на закуската той реши да прегледа и опише своята зимнина. Ето това, което той записа на един вехт лист с черен молив:

2 килограма орехи, 30 връзки чубрица (изсушена), 15 спаружени доматчета, 3 връзки сушени чушки и 5 връзки сух пипер, 10 килограма картофи и 4 ориз, 2 килограма брашно, 9 глави чесън и 6 лук, 2 бидона зимна туршия, килограм-два сух фасул, 15 дюли, сушени сливи, смокини и диви ягоди, 2-3 шепи фъстъци...

Това бе най-общо всичко, с което разполагаше Фрео. А то не бе достатъчно за един хобит, дори и живеещ сам. Фрео имаше един-единствен роднина - своя братовчед Юл, който живееше до Белите ридове. Юл го навестяваше два пъти в месеца. Фрео живееше сам от 11-годишен, след унищожителното нападение на троли и вълци от 1999 година на петата епоха през месец ноември. Тогава той се спаси по чудо, но след това му се искаше да бе загинал с близките си. Оттогава единствено помнеше как баба му Гиан издъхна в неговите ръце, а той безпомощно я викаше и молеше да стане, защото вълците бяха прогонени. Уви! Твърде късно.

Сега Фрео бе наследил дома на своите родители, но бе променил изгледа отвън и отвътре. Той живееше в къща от тухли, състояща се от една широка стая, която минаваше за кухня, всекидневна, библиотека, столова и други. Към нея имаше килер за зимнина. Къщата завършваше с тераса и малка дървена стаичка-това бе спалнята на Фрео. Хобитът най-обичаше да прекарва следобеда в уютния долен етаж и да гледа през западния прозорец как слънцето бавно залязва. Домът на Фрео включваше и широко заградено пространство- това бе дворът. Там хобитът отглеждаше зеленчуци през пролетта и лятото.

Самият Фрео бе самотен хобит, тъжен и затворен в себе си. Единствените му приятели бяха братовед му Юл, който живееше далеч, Софо и Мариан.

Фрео се чудеше що за същество бе Софо. Наглед като огромен бухал с ръст на хобит, но целият в бяло оперение. Той не можеше да лети или поне никога Фрео не го бе виждал. Фрео се запозна с него преди около пет години, когато излязъл на лов в Ентолес, Фрео за малко не го простреля със стрела. Инак Софо бе добро и мъдро същество и най-много обичаше да си похапва, подобно на истински хобит. За Юл Фрео не знаеше много. Той бе толкова непостоянен, лекомислен и наивен, че Фрео малко го съжаляваше. А Мариан бе най-новият приятел на Фрео. Тя беше жена- човек или по-скоро още дете, тъй като на ръст не изглеждаше особено висока. Имаше кестеняви коси и ясни сини очи. Мариан бе най-добрият приятел на Фрео - с нея досега той споделяше почти всичко и я чувстваше скъпа и незаменима.. Мариан живееше в Таункул, но това не пречеше на двамата приятели да споделят радост и тревоги.

Вчера на Фрео му се случиха толкова необикновени неща, че той реши да потегли отново за Хоумтаун. Ала не можа.

Изведнъж някой почука. Фрео стана от масата и отвори. Софо се пулеше насреща му с ококорените си очи, големи колкото чаши за чай.

-         Здрасти, мили ми Фрео!

-         Здравей, Софо! Какво те води насам толкова рано в събота? - почуди се хобитът.

-         Какво ме води ли?! - кресна Софо и уплаши хобита. - Срещнал си Езамар и ще се запознаеш с децата на Полуелфия! Засрами се!

-         Е, и? - и Фрео реши да ядоса Софо.

-         Ох, ще припадна. По-добре да вляза.

-         Заповядай! - каза хобитът и усмихнат добави - И каква е тази суетня - като че ли крал Закот се е появил?

            -    Повече! - отсече Софо и седна на един дървен стол. Посегна към масата и си взе филийка с картофено масло. Но това не утоли глада му, а го усили повече. Той започна да се тъпче с всичко, което се намираше пред очите му - домати със сол, цели ябълки, кисело зеле с лютив пипер. След малко се оригна и  пийна чашка гроздов сок. Изглеждаше предоволен от малкото пиршество и забравил яда си. - Е, затова си похапвам, за да се успокоявам. А сега - питай!

            -     Защо... защо аз? - заекна Фрео.

            -   Е, можеше и братовчед ти да изберат - и Софо се изкиска весело. - Но сам разбираш, че това е добро. Защо ли? Езамар ще осигури, незнайно откъде, храна за Човешкото кралство и за нас включително. Не ме питай откъде я познавам - това засега не е важно. Първо нека те подготвя за срещата ти с Галиан Калокагати и Мироелф Първополуелф. В древни времена в далечни земи живели момче и момиче. Момичето било красиво и рядко създание за онези земи, защото било елфическа рожба. А момчето било орисано да се влюби в същество, което никога не може да има. Но станало друго. Екслайзед растял здрав и силен, красив и горд, ала не поглеждал жена от своя род. Бил омаян от елфическа принцеса, по-красива от звезда на нощното небе - това била Арести. И тъй двете влюбени сърца чакали нощта и похождението на сенките, за да бъдат отново заедно. Арести толкоз обикнала любимия си и нощта, че поради това се отрекла богатство, власт и име. Тя станала свободна жена и дългите й руси къдри се спускали върху младото й и стройно тяло. А Екслайзед приел от народа си званието рицар и древното кралско име Вечномлад. Скоро двамата напуснали сивите заливи на своя дом и потеглили на запад с великия кораб „Нов свят”. Всякакви същества щъкали по палубата му. Тъй след време  достигнали Квадратната страна, разпуснали екипажа и обходили новата земя. Скоро им се родила мъжка рожба - нарекли я Мироелф и я орисали с вечна младост и дивна красота. След сина дошла и дъщеря. Тя била красива и умна - нарекли я Галиан Калокагати. И тъй, Полуелфия била наречена страната, която обитаваме днес. Но преди да настъпи последният час на младостта за Арести и Екслайзед, Галиан и Мироелф, родителите прибегнали до магия. С помощта на вълшебства и всякакви заклинания, четиримата постигнали безсмъртие. Те заживели в един нов свят, като първополуелфите покровителствали западната част на острова, а родителите им - източната. И досега Източна  Полуелфия е добре, владяна от елфите, а Западна малко по малко погива. Четирите тела почиват и до днес в дълбоките пещери на Гробосвят, пазени от огромни прилепи човекоядци. Досега от първата до петата епоха се поддържа мир между раси и племена, но с цената на много труд и усилия. Беше извършено преразпределяне на територии; признаване на закони и ред още политически дела, но сега те не са важни. На Нова година ще заседава Великият расов съвет, макар че дотогава има още време. А сега, кажи, готов ли си за срещата с първополуелфите?

            Фрео само стоеше мълчаливо и си мислеше: „Каква невероятна история! Все пак легендите не са пълна измислица.” Той изломоти едва чуто:

            - Готов съм!

            И след това Фрео напусна дома си. Преди да тръгне на път, той събра малко храна в кожената си раница, взе вода и топли дрехи. След десетина минути Фрео и Софо закрачиха на изток към току-що изгрялото слънце. Сенките на Ентолес се приближаваха към тях. Фрео се сети да напише една бележка на Мариан, която гласеше:

            „Тръгвам  на път към Белите ридове, за да повикам Юл. Потеглих със Софо, днес -

                                                                                              Събота, 4 Октомври,

                                                                                              Фрео.”

- Ще пътуваме до дома ми в Ентолес, а оттам - каза Софо - поемаме към братовчед ти Юл. Но преди това трябва да срещнеш полуелфите.

-   А след това? - запита Фрео.

-  После се връщаме на север, за да открием и коронасяме Закот. Най-късно до двадесет и четвърти декември трябва да сме отново в Белите ридове. Повече не мога да ти кажа.

            Фрео изгаряше от нетърпение да види децата на Полуелфия и да открие древния човешки крал. Започваше едно приключение колкото важно, толкова и опасно. А гладът остана назад в родния му дом.