Хубава жена
Омъжих се на осемнайсет години. Бях осемнайсетгодишна, но запазена. Първото момче, което ме попита „Искаш ли да се омъжиш за мен?", получи положителния ми отговор, защото не знаех дали друг ще се навие да ме пита същото. Някой може да си помисли, че съм грозна - няма такова нещо. Аз съм много сладка, почти красива, как беше в приказката: „Красива, ненагледна като никоя друга, слънцето може да гледаш, но в мене - не." Хубава съм, обаче не ми личи от пръв поглед. Ето например в началото моят съпруг ми викаше вампир, а след петнайсет години щастлив семеен живот ми вика сладур.
Те и колежките отначало като почнах работа, ме гледаха някак особено. Викам си: ще свикнат, ще разберат те колко съм сладка. И започнах. Сутрин, като отида на работа, заставам пред огледалото и започвам да си викам: „Боже, колко съм хубава! Боже, каква съм сладуранка!" И сега като ме търси някой по служебния телефон, колежките ми викат: „Ало, хубавичката, търсят те!"
Хубавичка съм си аз, ама съм и много ...