1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. Както и преди, днес отново само беше мислил за живота с цветове.
Не бързаше, знаеше, че те сами ще се отразят върху платното когато им дойде времето да се покажат. Той не рисуваше никога, просто лекуваше душата си с това очакване да нарисува нещо и така си помагаше... или си мислише, че си помага.
Затова и не искаше насила да започне да наслагва мислите си върху платното, но го приготвяше ден след ден, а после прибираше и си отиваше.
А през деня Пол просто гледаше небето, поляните, дърветата и шареше с краските им мислите в главата си.
2.
Ехо се измъкваше рано сутрин изпод храстите, обсадили дънера на дървото. Корените му бяха големи и образуваха удобни ниши, които бе запълнила мекота и нап ...