Мъжът за миг се замисли, погледна прясно окъпаната буренясала градина пред себе си и като проблясък в главата му се появи силен спомен от преди повече от двадесет години.
Малки пръстчета пробиваха упорито дупки в мократа пръст покрай леко оранжевеещия се морков. Калта се набиваше все повече под ноктите на момчето, но то не обръщаше никакво внимание на това. Периодично се опитваше да размести моркова напред назад и да го освободи от силната прегръдка на прясно напоената земя. Но беше само на седем и дори изглеждаше по-малък, а земята си беше все така силна и здрава, въпреки силния и кратък утринен дъжд. Беше се опитал малко по-рано да издърпа моркова за листата, но остана само с тях в ръка и това го амбицира да изкара точно този морков, та макар и по далеч по-трудния начин... Колко малко се променяме с времето...
Зад приклекналото момче на малък стол стоеше възрастен човек и закрепваше с медна тел и широка усмивка едно катастрофирало хвърчило. На върха на носа му бяха кацнали очила, вид ...