… И настъпи мрак. Призрачните облаци издебнаха парещата луна и за секунди я заличиха в своите обятия. Слабо кърваво сияние озари небето. Гробна тишина цареше навсякъде, само нейде в далечината се чуваше песента на някой тракащ влак. Възхитителна картина… заплатена с цената на живота... Бледо лице, с омайни сапфирени очи, спотайващо се в сенките на нощта, гледаше притаено в ъгъла играта на смъртната любов. Една кристална сълза се търкулна по неземното ù лице. Тази нощ беше нереална. Спомени заглушиха злокобната тишина в душата ù, създадена от хаос. Болка… Неудържимо крещеше в гърлото ù… Посегна към ножа, притисна го до бялата си гръд. Искаше да сложи край на нечестивите си мъки… Отново погледна смъртното небе. Нещастният ù поглед се изгуби в злокобното пространство и за миг се спря. Дъхът ù изчезна, сърцето ù заподскача като на сърна. Съзряла бе спасителната ù светлина, светлината, която притисна ръцете ù и тихо ù прошепна: „Какво правиш?… Аз съм още тук! До теб съм!” Но тя не искаше да ...