- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго измерение, в което аз съм някой друг.
И най-ужасното е, че нямам никакъв спомен нито за това кой съм бил, нито за това къде съм живял.
Всичко, което знам за тъй наречената си родина - България го знам от Моли и от тебе. Като някакъв разказан пътепис за живота, който съм живял в страната, в която не помня да съм живял. Звучи интересно и екзотично, но някак външно за вътрешния ми мир.
- Нормално е да нямаш спомен, Хал - Елизабет сбърчи нос и оправи косата си - Преди двайсет години, когато Ед и Моли те доведоха у нас, ти беше на малко по-вече от три годинки. Мъничък, слабичък и много изплашен... Моли беше решила да не позволи на болката и страха да те последват и заживеят с тебе в новия ти дом и жи ...