Нали за кафето... някога обичах да мисля и да пиша за него.
С времето и с действията го намразих. Кафето... всъщност, пиех го, но само за да усетя силата на спокойствието.
До онази нощ... когато трябваше да си спомня за него, заради онзи същия одушевен спомен, който пък се превърна в настоящо... за дадения момент...
Много от нещата се бяха променили.
Всъщност, всички са се променили.
Дори ние сме се променили. И той го казва. И аз го виждам. Вече отношенията ни са други. По спокойни сме един с друг. Позволяваме си повече. Наистина съм учудена. Нали след онази незабравимата нощ всичко приключи... Или поне така си мислехме и двамата.
Часът е 1... след полунощ. Ние седим в традиционното ни кафе от едно време. Затворено е. Взели сме кафе от машина. И си говорим.
Студено е. Нищо че съм с неговото яке. Той ме прегръща с въпроса дали имам нещо против. Казвам "не", но всъщност не знам. Мина много време от историята ни за кафето. Вече съм голяма. Сериозна. С истинска връзка. Много дълга връзка. ...