И учителите са хора...
И учителите са хора, цветя ли да ядат?
С комшията се засичаме на пазара, пред сергията за цветя. Нали след няколко дни е осми март, а имаме ученици. Пък моят син, освен класна, има и любима учителка и хич не ме пита имаме ли пари. Та гледам ориентировъчно. То какво ли гледам, като на осми цените ще са други - търсенето естествено определя предлагането. Напазарувахме си салатки и тръгнахме омърлушени. Изведнъж комшията се удря по челото: „Как не се сетих по-рано, бе Мишева? С тези букети само ще изтормозим още горките учителки. За да се прибере вкъщи, всяка трябва да си вземе такси, а знаеш цените. Може да й се наложи и още една-две вази да купи - това са пак разходи. И какво? След три дни мъжът й изхвърля две кофи боклук с увяхнали цветя. Знаеш - проблемът с боклуците още не е решен, а ние го задълбаваме. Няма смисъл. Сега е късно, но за началото на учебната година се организираме и правим списък. Аз, да речем, ще купя бутилка ракия, ти - кило домати, Петрова - олио, Иванови - краставички. Тия от другия вход също ще си направят списък. Кой пакет захар, кой кутия бонбони, че да не се повтаряме. Хем на учителите добре, хем на нас по-евтино ще ни излезе. И учителката е човек бе, Мишева! Ще се прибере вкъщи, ще изстуди ракийката, ще направи салатка. Че като си дойде мъжът й от работа, да го зарадва. Хем ще им укрепим семействата - няма да се карат, че все парите не стигат. Като няма кой да им помогне, поне ние да им влезем в положението. Хем по-спокойни ще ходат в даскалото и няма да пишат двойки. Не е ли така? На, в края на миналата година ме вика класната на големия. Сутринта тъкмо пристигала с трабантчето на работа, моят хубостник не я видял и взел, че го ударил с „Мондео” - то. Абе, госпожа, викам й, деца са, трябва да им прощаваме. Но я видях - много се беше изнервила, та затова ти викам, дай да ги зарадваме. Аз бих ги спонсорирал тия учители, щото ми върви далаверата, ама на днешно време кой си влага парите в образование? Бизнесът му е майката! Да избута моят последния клас криво ляво, че го чакат пет-шест приятели с фирмички. Щото момчето може и двойки да носи, ама иначе е ячко и окумуш -само бизнес му дай. Цветя! Стига с тая романтика! Това яде ли се, пие ли се? Цветя - глупости!”
Чудесно, чудесно, комшу - усмихвам се вяло. Вие сте добре, ами да видим какво ще правим с нашия син, като е отличник, горкият. Ами това е положението, Минке... Мишева!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
Аз наистина се радвам,че ви имам!!!
-
Браво браво Светле!
усмихна ме тази вечер!
Поздрави! -
Вярно е! Хора са! Поздрави!
-
На моята жена на 8 март и подарявах подарък. Тя все искаше само цветя. И когато на следващия 8-ми март и подарих букет, думите и бяха:
" - Аха, цветя! Значи някъде си кръшкал!!!"
А иди ги разбери жените. Все не подаряваме точния подарък. Поради тази причина почнах от тогава да подарявам само моя си "Универсален Подарък". А тя да си го кръщава както си иска.
Това за настроение. Много хубав разказ, Светле!!!
Не спирай да пишеш, това не е решение!!!
Искам да се присъединя към коментара на Вили и останалите!!!
Поздрави и усмивки!!! -
Светле прегръщам те, моля те не спирай да пишеш. Моля те!
Нели, аз не съм наказана от никой, така прецених че е редно да постъпя.
"Наказах се" - замълчах заради несъгласието си с "наказанието" на Чар и Валентин.
Щом на тях са им отнети правата да са в сайта, аз какво право имам да съм тук?
Обичам ви приятели, пишете и бъдете усмихнати! -
Светле, ти винаги усмихваш деня ни, продължавай и не спирай да пишеш. Аз обаче все още не мога да разбера какво се е случило, от кого и защо са наказани Вальо, Анета и Чар? Къде мога да прочета за това? Гледам, че Чар е публикувал днес. Само чета някакви откъслечни неща и се опитвам да събера парчетата.
-
Обичам да чета произведенията ти!Не спирай да пишеш!
Поздрави! -
АЗ СЪЩО ИСКАМ ДА ЧЕТА ЕТЧИ, ВАЛЕНТИН И ЧАР! А и не само тях! Искам да чета всички, които искат откровено да споделят тук! Всички!
Както не бих искал да чета обидни епитети от когото и да е, независимо дали пише стойностно по моето скромно и непрофесионално мнение, или не! Това е, което искам да кажа!
Хора! Нека да бъдем, каквито си мечтаем, а не такива, каквито са ни родили! Зависи единствено от нас!
А особено непростимо е да се нагрубява дебелашки, по бай-Ганьовски Жена! Независимо на каква възраст е тя! Дори защото без нея животът няма да съществува! Или нейните очи срещу нас не би бил същия! Повярвайте!
Разбирате ли ме? -
НЯма да спираш да пишеш!!!
Благодаря ти за усмивките!!!
-
Чудесен разказ, Светле! Отново си на ниво!
Усмивка и за теб! -
Ти винаги, усмихваш деня ни!
Аз също се надявам да се върнат!
Поздрав за разказа! -
Ако ме четете - Искам си Валентин Йорданов,искам си Анета и Чар!!! Те вече са ми приятели и са ми нужни тук!!!А така не ми се иска да спра да пиша...Стига ми някой от вас да ми напише,че съм му усмихнала деня и се чуствам най-щастливия човек на Земята!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
