И учителите са хора, цветя ли да ядат?
С комшията се засичаме на пазара, пред сергията за цветя. Нали след няколко дни е осми март, а имаме ученици. Пък моят син, освен класна, има и любима учителка и хич не ме пита имаме ли пари. Та гледам ориентировъчно. То какво ли гледам, като на осми цените ще са други - търсенето естествено определя предлагането. Напазарувахме си салатки и тръгнахме омърлушени. Изведнъж комшията се удря по челото: „Как не се сетих по-рано, бе Мишева? С тези букети само ще изтормозим още горките учителки. За да се прибере вкъщи, всяка трябва да си вземе такси, а знаеш цените. Може да й се наложи и още една-две вази да купи - това са пак разходи. И какво? След три дни мъжът й изхвърля две кофи боклук с увяхнали цветя. Знаеш - проблемът с боклуците още не е решен, а ние го задълбаваме. Няма смисъл. Сега е късно, но за началото на учебната година се организираме и правим списък. Аз, да речем, ще купя бутилка ракия, ти - кило домати, Петрова - олио, Иванови - крастави ...