Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК.
След час и малко почваме да катерим Беклемето. Както не ми се гонеше, така се озовах зад една А-класа, която като ефирно облаче се носи по безбрежното небе. РВ –ми то къде другаде ще ти се мадърсат по средата на шосето с 20. Карам 3 мин зад него – колата се мъчи ще тръгне назад още малко. Поглеждам в огледалото зад нас едва ли не шествие с венци и всички са в черно...
Е нéма да стане! Издебнах момента, тоест почти де, щот мислех, че следващия завой е ляв, па се оказа десен – два десни демек… Л се сепна от телефона.
- Кво стана?
- Нищо.
- Е-е-е?
- За момент загубихме пътя отдолу... – гледа ме глупаво.
Стигнахме билото, там друга планета, братче. Мъгла, дъжд, сополи - Wrong turn style. ...