ІХ
Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс безуспешно кръстосваха града в опит да открият какво е станало с Мирела след среднощното ú бягство. Бяха претърсили любимите ú места за усамотение, Тони звъня на всички общи познати, за които се сещаше и нищо. Като че ли бе потънала вдън земя. Никой не я бе виждал, на никого не се беше обаждала. Оставаше им един последен шанс - къщата на родителите ú. Тони предчувстваше, че и тази възможност да я открият е обречена на провал, но въпреки това твърдо бе решил да стигне до край. Той подкара колата в посока извънградската зона. Пътят беше доста, а и от известно време Алекс се бе вглъбил в себе си и не обелваше и дума, за това Тони реши да поднови разпита на приятеля си.
- Е, братле - подсмихна се л ...