И ето, поредният конкурс! Поредният избор, който другите трябваше да направят. Уж всичко беше точно. Нови произведения, които не са публикувани до сега. Така ли беше или някой се възползваше от сентенцията, че нищо ново няма под слънцето и всичко ново е добре забравено старо? Някой се възползваше от удивителната функция на мозъка да забравя, за да не се претовари. Някой използваше илюзия.

         Илюзията!  Тази  илюзия - човешкият мозък  да  се манипулира.  Въртиш  пред  очите  на човек нещо, уж случайно, повтаряш го многократно и той прави своя избор. Избира това, което му е втълпено да избере. Собствен избор ли е това? Не. Това е манипулация, която е направена от добър илюзионист.

       Ще пишеше ли пак? Ще участваше ли и в този конкурс? Нямаше надежда в сърцето й, че ще спечели. Искаше да предупреди хората да внимават в избора си, изборът, който правят по един или друг начин, и да обмислят решенията си. Да оглеждат внимателно ситуациите, които животът им поднасяше и да не се поддават на манипулации и илюзии.

       Написа разказа си. Публикува го. Загаси компютъра си. Легна си и притвори очи, за да не ги отвори никога повече. Една сълза се стече по лицето й.

       Краят на конкурса. Бе излъчен победител. Беше нейният разказ, но тя никога нямаше да узнае това, защото тялото й отдавна беше изстинало.