2 мин за четене
Имало едно време едни родители, дето все бързали...
Дианка е на пет годинки. Майка и татко работят, дядо – също. Баба е пенсионерка, но от време на време дава уроци по математика. Казва, че пенсията й е малка, а й се иска да купува и тя разни неща на внучето си. Така, че си имат парички. Но време за Дианка – не.Затова са й накупили много дискове и касети с приказки, че да си се занимава сама.
Един ден ми оставиха Дианка за малко да я гледам. Пристигна тя с книжка в ръка и от вратата каза: „Ще ми прочетеш ли една приказка или и ти си заета и нямаш време?” „Ще ти прочета, разбира се. Чакай само да си взема очилата.” И докато ги търся я питам: „А ти знаеш ли някоя приказка?” Очичките на детето светват и без да чака втора покана, започва:
- Имало едно време една Червена шапчица. Тя тръгнала през гората при баба си да й занесе храна, защото на баба й не й стигала пенсията. Изведнъж срещу нея изскочил един вълк, ей то-о-олкова голям и проговорил с човешки глас: „Снежанке, ей сега ще те изям, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse