Ох, не знам вече… Не знам! Да се смея ли? Да плача ли? Да се радвам ли, или да псувам?
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е подскочил! Летисия?! Що за име, що за съчетание. Ума и дума изгубих като го чух.
Според сина трябва да съм щастлива, че моето име е на първо място, а на сватята Сийка на второ. Да бе, да! Аз да не ям консервите с кутиите я!
Онази змия - снахата винаги намира начин как да ме клъвне най- подмолно.
Аз съм Виолета, ама всички ми викат Лети на галено откак се помня. Ама името ми е Виолета дявол да го вземе! Какво ù пречеше детето да се казва Виолетка ?
Ясно какво, майка ù пак да е на преден план. Чуйте как звучи само:
„Летисия; Лети! Сия!” Хем на сватята цялото име присъства, хем стимулиращо в пожелателен аспект приканва към летеж.
Романтика, романтика ама все в полза на сватята. Вярно, че „Виси! Си ...