Липсваха ми - древните гърци от петите класове, с които през последните няколко седмици общувахме само през "Тиймс", пътешествайки из раздел "Древна Елада". Разхождахме се из агората на полисите. Качвахме се на Акропола. Криехме се в Троянския кон. Посетихме оракула в Делфи. Участвахме в олимпиадата от 776 г. пр. Хр.
Но днес - ето ни тук, отново сме в училище. Те тичат по коридорите като истински участници във Великата гръцка колонизация. Откриватели на един нов ден, на един нов свят.
Надявам се, че и аз съм им липсвал поне мъничко, въпреки че децата най-добре умеят да живеят в настоящето. Колкото повече расте един човек, колкото повече остарява, толкова по-често обръща глава назад към миналото. Може би е някакъв инстинкт за самосъхранение. Или пък хронична неувереност в това, което предстои. А нищо чудно това да е начинът, по който ние хората да се страхуваме по-достойно.
Често си спомням за една от репликите на великия Кирил Варийски в "Йо-хо-хо" - онзи мой любим български игрален фи ...