Добре, че не съм известна, защото щях тотално да объркам жълтата пресичка. Нали съм Лажова, оправдавам си фамилията с лекота, нищо, че не ми е по род, а по мъж. Няма как, лъжа като за световно.
Децата са в пубертета. Големият син е вече с една глава по-висок от мен, а аз слаба като скоба. Не приличам на никаква майка, те затова се обръщат към мен по имe, но пред хората... мамо. За да се знае кой кой е, да не объркваме народа.
Отиваме на гости. Ние сядаме в хола, децата са в детската стая. На масата има познати и непознати лица.
От време на време моите току притичват и: Мамо, това, мамо онова.
До мен седи една жена. По едно време ме пита:
- Вие на колко години сте се омъжила? Толкова добре изглеждате, а имате големи синове.
Това трябва да го приема като комплимент, но толкова често го чувам, че ми е омръзнало. Като й кажа на колко съм се омъжила и като сметне горе-долу на колко са децата и край с комплимента, затова:
- На мъжа ми това е втори брак, голямото момче му е от първия, само ма ...