4 мин за четене
Започнах да я посещавам всеки ден. Винаги ми се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да си говорим, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание. Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е притеснена от болничната обстановка, но скоро разбрах, че греша. Причината беше в мен. Въпреки че не бях виновен, аз бях човекът, който й беше причинил това нещастие. В един момент си помислих, че тя се страхува от мен. Това ме накара да се почувствам много гадно. В края на краищата отхвърлих тази мисъл, но стигнах до извода, че първата среща е много важна. А в нашия случай, тя си беше направо катастрофа. Истината беше, че Моника имаше лоши спомени от мен. Не можех да я виня за това.
- В други ден ще ме изписват - каза тя и ме погледна странно.
Аз се вторачих в гипсираните й крака, а тя нервно прокара пръсти през косата си.
- Всичко ли е наред вече?
- Не бих казала, че всичко е наред. Трябва да с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse