Илюзиите, разочарованието и реалността...
Илюзиите.
Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.
Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща
секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни
и ни поглъщат.
Първо пленяват всяка малка мисъл, след това всяко изречение,
стават главна буква на всеки голям текст, лутащ се в главата ни...
накрая обземат и съня ни...
И тогава онези малки неща вече не ни се струват толкова малки...
Разочарованието.
Един ден просто се събуждаш и осъзнаваш, че илюзиите са просто илюзии...
Чувстваш се слаб да се бориш и да опитваш... изморен си и
смисълът някак вече отсъства...
Чувстваш се празен.
Разочарованието идва от факта, че никога няма да имаш това,
което е обземало света ти толкова дълго време.
Това, за което си мечтал,,това, което е поглъщало всяка въздишка
и се е борило с всяка реална мисъл... това, което те е правело щастлив
и е провокирало въображението ти във всеки момент
на мисъл...
Това, което си създал...
Реалността.
И ето вече си в реалността.
Сега живееш тук.
Студено ли е?
Ден след ден, ти пускаш илюзията да си отиде... И се залъгваш, че я няма,
но знаеш, че тя винаги ще е заключена там, на най-скритото място - сърцето ти...
И вечно ще те обвинява, ще те сочи, ще те обижда,
ще крещи, ще плаче, ще те обрича и кълне за това, че не си се борил
до край, за да я пуснеш на свобода...
© Моника Todos los derechos reservados
"Между илюзиите, разочарованието и реалността почти няма граница или по-точно има... но тя е толкова тънка, че рядко може да се усети.."
Защото си противоречиш и разлика има, огромна.