Исках да съм птичка...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, да ти обръщат толкова много внимание и да си играят с теб... докато не осъзнах, че е толкова скучно... Все пак бебетата порастват и спират да са така сладки и обградени с такова внимание...
След това разбрах, че искам да съм дете... та нали са толкова искрени... и невинно глупави, дори наранявани... така - по детски... сещате се, че дядо Коледа не съществува?... По дяволите, не трябваше да го казвам...
И все пак...и дете не искам да съм... и те порастват и стават лицемерни и жалки същества... наречени - хора...
Понякога... ми се иска да съм просто едно Нищо... без чувства, мисли и разсъдък,но би било така глупаво дa си Нищо... Ех, каква дилема е животът... Жалко, че не можеш да избереш дори к ...