Като всеки понеделник и този започна трудно... Свикнала през почивните дни да поспи и полежи, Константина едва чу звъна на алармата. Стана с мъка и още спяща сложи кафе за себе си и мъжа си, замисли се каква закуска да направи на детето преди тръгване, после се увлече в неприятните мисли за предстоящата седмица... как ли ще я изкара, какви ли изненади (и не дай Боже неприятности ) ще и поднесе... Така увлечена в мисли, приготви тоалета си, събуди мъжа и детето и тръгна отново като насън за работа... От много време насам работата и беше неприятна, колегите - едва понасяше, единственото, което я крепеше като отиваше, беше, че в 5 часа работата свършва и нищо и никой не може да я задължи да мисли за нея... а до 5 часа все някак щеше да изкара... Другото, което я крепеше, беше колегата от другия етаж... Преди няколко години започна работа при тях и незнайно как и защо, той търсеше нейните съвети, подкрепа, дори на моменти опора и одобрение... Още след няколко месеца от съвместната им работ ...