Имало едно време един свинар. Той живеел в малка схлупена къщурка в края на селото. Отглеждал свине, които после продавал на пазара, за да може да си изкарва пари за прехрана. Животът му бил много труден и често се вайкал за злощастната си съдба. Бил самотен, липсвала му любов. Винаги искал да има много пари, за да отиде да живее в града. Искал да има голяма къща, много добитък и земи, простиращи се чак до края на долината. Но уви, той бил просто един беден свинар.

   Една сутрин през пролетта, докато хранил прасетата в кочината, той чул вик за помощ. Вдигнал глава и се огледал, но не видял никого. След малко отново чул нечий глас да моли за помощ. Излязъл от калта при прасетата и се ослушвал внимателно, опитвайки се да открие от къде идвали молбите за помощ. Спрял се пред кладенеца, от който вадил вода всеки ден. Погледнал надолу и видял, че вътре има някой.

-         Помогни ми, момче! – чул се гласа на човека в кладенеца.

-         Как влезе там? – попитал го свинарят.

-         Исках да пийна малко вода, но паднах в кладенеца. Помогни ми да изляза.

   Свинарят взел едно въже. Спуснал го към дъното на кладенеца и човекът, паднал вътре, го хванал. Започнал бавно да се изкачва нагоре, а момчето държало въжето с всички сили от другия край, за да не го изпусне. И след малко от кладенеца излязъл старец, с побелели коси и дълга прошарена брада. Бил облечен в синя мантия, която сякаш блестяла пред калните дрипи на свинаря, попили миризмата на прасета.

-         Благодаря ти, момче! – казал старецът. – А сега, трябва да ти се отблагодаря за помощта. Аз съм магьосник и ще ти изпълня едно желание.

-         Наистина ли? – зарадвал се свинарят.

-         Да. Пожелай си нещо и аз ще го сбъдна.

   Момчето се замислило. Огледало се наоколо. Видяло схлупената си къща, кочината с калта, в която се въргаляли прасетата му. И тогава се сетил какво да поиска от магьосника.

-         Искам да бъда богат.

-         Добре – съгласил се старецът. Вдигнал ръцете си към небето. Изведнъж слънцето се скрило зад тъмни облаци. Задухал силен вятър, който щял да отнесе всичко. И след миг, отново всичко потънало в спокойствие. Слънцето озарило зелените поляни, вятърът утихнал. – След една година ще бъдеш много богат! – казал магьосникът на свинаря.

-         След една година? – учудило се момчето. – Защо чак след една година?

   Но не получил отговор на въпросите си, защото изведнъж, магьосникът изчезнал. Сякаш се превърнал в прашинки, отнесени във въздуха. Тогава свинарят си казал, че този старец не е бил никакъв магьосник. Ако бил наистина могъщ, щял веднага да напълни къщата му със жълтици. Но не. Той бил казал, че ще забогатее чак след една година.

   На следващия ден, в съседното селото имало панаир. На пазара се събирали търговци от най-различни места, които предлагали какво ли не. Имало сергии с платове, с подправки, порцеланови съдове и животни. Свинарят избрал две от най-големите си свине в кочината и ги завел на панаира. Надявал се някой да плати за тях добра цена. Все пак не вярвал, че някога ще стане богат и за това предпочел да продължи да изкарва прехраната си както досега. Много хора се спирали и оглеждали прасетата, но цената им се струвала прекалено висока. По едно време свинарят се отчаял. Седнал на земята и се облегнал на стената на една сграда. Без да се усети, за миг задрямал. И тогава прасетата се измъкнали от въжетата, за които били завързани. Тръгнали да бягат из пазара. Свинарят се събудил от виковете на хората. Отворил очи и видял, че свинете му са избягали. Тръгнал да ги гони, но те тичали много бързо, а хората се плашили от тях. Създал се истински хаос. По едно време, свинарят се изправил пред един кон, който се уплашил от виковете на хората. Изправил се на задните си крака и ударил момчето много силно по главата. Свинарят изгубил съзнание.

   Когато се събудил, усещал силно главоболие. Докоснал главата си и разбрал, че някой е превързал раната му. Огледал се наоколо. Намирал се в малка стая. Не познавал това място. Станал от леглото и тръгнал към вратата. Искал да си отиде от този дом. В този момент се появила красива тъмнокоса девойка със сини очи. Тя носила в ръцете си съд със студена вода и билки. Изненадала се като видяла свинаря, че е станал. Помолила го да си легне отново, за да може да смени превръзката на главата му. Той се почувствал замаян. Не толкова от удара на коня, колкото от красотата на девойката. Сякаш се влюбил от пръв поглед в нея. Послушал я и се върнал в леглото, а тя сменила превръзката му.

-         Съжалявам, че конят ми те удари – казала тя на свинаря. – Той се уплаши от онези прасета и го изпуснах. Ако го бях държала по-здраво, нямаше да избяга и да те нарани. Твои ли бяха прасетата?

-         Да, но вече кой знае къде са отишли.

-         Не си от това село, нали? Не съм те виждала досега.

-         Не съм. Дойдох заради панаира. Скоро трябва да си отивам.

-         Остани още малко. Приготвила съм супа за вечеря.

   Свинарят се съгласил да остане. Все пак му било приятно да бъде в компанията на красавицата. След малко седнали на масата в кухнята и тя сервирала яденето. Докато се хранили заедно, започнали да се опознават. Девойката живеела сама. Родителите ѝ починали преди време и от тогава, тя сама се грижила за себе си. Ходила на пазара с коня си и помагала на търговците да пренасят стоката си. В замяна, те ѝ давали по една жълтица. Това ѝ стигало, за да си купи храна.

   Малко по-късно, когато вече започвало да се стъмнява, свинарят си отишъл. Казал на девойката, че много би искал да се видят отново. Но това едва ли щяло да се случи, защото той живял в друго село.

   От този момент нататък, свинарят не спирал да си мисли за девойката, която се погрижила за него в съседното село. Тя не излизала от мислите му нито сутрин, нито обед и вечер. Спомнял си за красивите ѝ очи, за нежния глас и сияйното ѝ лице. Сякаш дори забравил за магьосника и за обещанието, че ще го направи богат. Може би вече не се интересувал толкова от обещаното богатство. Той силно желаел скоро да се огледа отново в сините очи на момичето. Бил влюбен! Зарекъл се, че ако я срещне отново, ще иска да се оженят.

   И една нощ на вратата на скромния му дом се почукало. Той отворил и се усмихнал широко, когато видял тъмнокосата девойка. Тя водила със себе си две прасета. Това били неговите свине, които избягали на пазара. Девойката ги била намерила и идвала, за да му ги върне. Свинарят много се зарадвал. Казал на красавицата, че не е спрял да мисли за нея. Че постоянно копнеел за мига, в който да я види отново. И поискал ръката ѝ. Тя останала много изненадана. Но признала на свинаря, че също мислила за него и че искала да се срещнат пак. Затова започнала да търси изгубените свине, за да може да му го върне. И приела да се оженят.

   Вдигнали скромна сватба, на която нямало много гости. Но това не било от голямо значение за тях. По-важното било, че са заедно, че любовта горяла в сърцата им. После заживяли заедно в дома на момчето. Отглеждали прасетата и коня. Водили беден живот, но това сякаш не им правило впечатление. По-важно било това, че се обичали и че били заедно. Всичко останало било на заден план в живота им.

   На следващата пролет, докато свинарят бил в кочината и хранил прасетата си, видял нечия сянка пред себе си. Вдигнал поглед и разпознал стария магьосник, който извадил от кладенеца преди година. Изправил се от калта и го поздравил.

-         Ти обеща да ме направиш богат – казал му свинарят.

-         А не си ли богат? – с усмивка попитал магьосникът.

   Свинарят се замислил. Вече не бил самотен. Имал съпруга, която много обичал. Тя му родила близнаци, които изпълвали малката къща със смях и радост. Дал си сметка, че това му било достатъчно да бъде щастлив. Нямал много пари, но все пак имал всичко, което му било нужно. Осъзнал, че по-важно било семейството му от парите. Истинското богатство била любовта, която получавал от близките си хора. Свинарят накрая погледнал с усмивка към магьосника и му отговорил:

-         Да, богат съм. Аз съм най-богатият човек на света!

Край!