Беше един от обикновените дни. Отвратителна жега и голяма скука, чудех се какво да правя. Бях излязла от болницата и се чувствах леко умърлушена и мързелива. Тогава много ме дразнеха хората и единствено време прекарвах с домашните ми любимци. Молех се да не получавам никакви известия и съобщения и точно тогава телефонът ми сигнализира, че имам съобщение.
Тогава нещо се беше случило, бях получила съобщение от мед. сестра от болницата, в която лежах и това ме заинтригува. Въпреки това, че ми беше любопитно не исках да поглеждам и да разговарям с никой. Час по-късно реших да погледна, защото наистина беше интересно. С един от любимите ми стикери ме поздравила и ме пита как съм... Тогава се почувствах странно, защото от доста дълго време не бяха ми задавали този въпрос и това съобщение ме направи истински щастлива. След кратко писане с нея приключи разговорът, защото беше на работа и се звънна отново за приемане. Може би около 3-4 месеца това продължи, пишеше ми почти всеки ден и гледаше д ...