Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, вълнуващ и колоритен блясък – това е животът. Ето защо, всичко което може да опише и съхрани човешката мисъл и дейност, от древността до сега, това е истинска машина на времето. Земята, планетите, Вселената и всичко е просто една машина. Самият човешки живот е една машина с минало, сегашно и бъдеще, и именно в това е красотата му.

Да се върнем на пишещата машина. Когато преди време пишех на нея, сега е модерен компютъра, си задавах въпроса как се пише книга с такава машина. Това е загуба на време и мисъл на вятъра. Ако човек пише толкова бавно, а мисълта му тече толкова бързо ще има пропуснати много абзаци, които всъщност могат да са много важни. Може би не за цялата книга, а само за определен момент, за определен читател или просто абзац чакащ да бъде оценен. И все пак ми се вижда романтично тракането на бутоните с букви и после нов ред и отново, и отново, с нова история, чар и смисъл. Звучи като музика за следобедно кафе. ... Ах,,, колко е часът вече и как да се поправи печатната грешка ?????  Колко много въпросителни може да има в един ред, изтракан с такава машина. Времето лети, човекът прави нови машини на времето, внася нов смисъл и тактика в живота.