Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо. Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка. Ухаеше на тютюневи листа. Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод. Утре щях да ги събера. Обичах сладкото от смокини, но само баба можеше да превърне от него вълшебен еликсир.
Можех с часове да наблюдавам малките ù пухкави ръце как работят усърдно. Очите ù ме гледаха винаги с онази неизчерпваща обич, когато се въртях около нея. Дъждът ромолеше, а нощите бяха най-трудни за мен. Преследваха ме сенки, пищящата свирка на идващия и отминаващ влак, а мракът направо ме задушаваше. Баба винаги ме приютяваше в топлата си прегръдка. Дълго галеше косите ми и шепнеше в ухото ми най-обичните думи. И днес вали... Плодът на смокинята е изпадал по земята. В килера ме чакат няколко буркана от онова незабравимо сладко. Преследват ме сенки, а свирката на влака ми напомня, че часовникът върви напред, никога наобратно. Две сълзи се стичат по лицето ми... Мракът се е увил като въже около врата ми...
Много ме радва присъствието ви на страничката ми! Благодаря ви, че споделихте!
rozza (Радка Миндова)
valia1771 (Ивон )
antoan1antoan (Антоан Антонов)
M1234567891 (Миночка Митева)
Спомените...само те са ни останали от детството и колкото вървим нагоре с годините,все по-далечни остават те,но щом има хора, като теб да ни напомнят,значи още сме живи,още многократно ще се връщаме там,край огнището, където приседнала баба ни, разказваше щедро за нейното детство,а ако имаме шанса и ние да станем баби...това е животът-спомени! Привет!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.