Тя още вярва в чудеса…
Нощта събужда най-искреното в нея – опакова длани, завързва ги напречно по диагонала и чака да стихнат писъците неизваляна горест… После ги твори в криле и я оставя да се рее в дебрите на собствените си страхове…
Нощта е онази весталка с която най-много обича да блудства! Съблича свенливо дрехите си, закрива всички огледала да не помнят греха ù… После залоства прозорците, вратите… и пианото покрива – да не смути с черно-белите си очи падението ù и се оставя да я обладаят всичките ù очаквания…
На сутринта абортира бели птици, които пуска от прозореца си…и заспива…за да сънува небето…
А от остатъците по пода си прави хербарий… за отвъдното… когато всичко ще е само идея за случено…
Още малко и светът щеше да се разпадне на недорасли желания. Притисках силно памука на лакътя и се надявах да свърши… но не свършваше… Няколко лекари се суетяха около мен и се опитваха да облекат в термини случващото се, а аз знаех, че умирам… Знаех, че сърцето ми този път няма да издържи ...