Започна да вали. Такъв дъжд не беше валял от години. Прозорците заплакаха. Опитах се да ги изтрия. Беше невъзможно. Такава мъгла и дъжд. Две души си спяха спокойно. Беше 2006 година. Той – на 14 години, тя – на 4 месеца. Само нашата майчица беше далече, далече.
Може би някоя от тези капчици, които падаха по старият ни дървен прозорец, беше ги изпратила тя. Като чистила един прозорец в чуждата страна една капчица се откъснала от окото ѝ. Вятърът я понесъл през Средиземно море, Гърция. После силен вятър я изпратил до Пловдив. Залепила се тя за нашия стар прозорец. Чакала, чакала някой да я прибере вкъщи. После потекла с другите чужди капки по стените на огромния сив блок.
20.10.2015
© Хари Спасов Todos los derechos reservados