Имаше някога, някъде, някой, който беше готов да понесе всичко заради теб. Беше готов да страда цяла вечност за един твой поглед, миг или движение. Този някой понесе много дори повече отколкото някога си е представял самия той. Измени на себе си, на принципите си и на живота си, за да бъде поне малко обичан от теб. Но ти не го разбра, защото нямаше душа. Всичко можеше да ти даде – живота, сърцето, тялото си, звездите, небето, от гаргата - гълъб да направи. Но едно не можа да ти даде – сърце, което да обича. Любовта му беше толкова силна, че можеше да даде на всеки и пак да те обича безконечно. Сега седи този човек и в съзнанието му се премятат всички моменти. Как можеше да ти се довери, но по дяволите, красиви бяха всичките лъжи. Не съм такава, не обичам безконечно и дори не обичам вечно. Но с теб опознах какво е безмълвния яд, желанието да крещя безпомощно, да гледам красoтата, а да откривам грозотата, защото ти не беше до мен. Понасях всичко - унижение, болка, съмнение и всичко онова ...