част
- Спомних си всичко, Су Я - самураят стреснат погледна към източника на гласът. Очите му се срещнаха с тези на ЧуКа Сам, който го гледаше с печално трезви зъркели, а в ръцете си държеше главата на ОтЗаДзе - спомних си всичко, Су Я, и се срамувам от себе си. Аз не се оказах достоен господар за теб. И затова реших - от днес нататък ти, Су Я, ще бъдеш шеф на това имение! Ти заслужаваш тази чест, а и освен това зная, че НаСеКи Са МеТа и НаКаКа ИСа СаКа ще бъдат в сигурни ръце - казвайки това вече бившият му господар с неочакван замах заби рогата на шутия* коч ОтЗаДзе в своето сърце...
Су Я първо замръзна, а после плъзна очи из залата откъдето се чуха буйни аплодисменти. От второто сепаре НаСеКи Са МеТа палаво му намигна, а от единственото око на НаКаКа ИСа СаКа се проточи (отново) една сълза, която подобно на ручейче прекоси лицето и, ловко заобиколи долния ляв мъдрец изкочил от дзурлата и, за да се влее накрая в океана от слюнка, скрит зад долната и джука. И този път това със сигурност бе такава, а не под съмнение, както в началото на тази епична история...
шут - безрог :+))
/Финал/
15.05.2018.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
А продължението е толкова лудо и щуро, че това тук, пред него е приказка за лека нощ :0)).
И,живот и здраве, един ден може и да реша да му вдъхна живот )
А и приказки ще качвам, но не бързам за никъде, а и няма как с 1 творба дневно да накача всичко 😊😊😊
Все пак само в тетрадките, които са в момента до мен в момента, има материал за някоя година напред :'
Благодаря за прекрасното включване, Ничка.