Никога не забравих историята на скитника. Всъщност, човек никога не може да предположи дали и в кой момент ще се случи нещо съдбовно, което да му промени отношението към живота. При мен беше писано явно жена ми да ме накара да изхвърля боклука. Може би ако не беше толкова настоятелна, щях да го изхвърля на сутринта на излизане за работа, но тя не, та не – сега.
Навън вече се смрачаваше, когато аз, доволно стиснал свитото чувалче с домакински отпадъци, се запътих към близките контейнери. Тъкмо метнах боклука в един от тях, когато в мен почти се блъсна човек. В този момент единственото, което ми мина през ума, беше: „Стига де, цял ден се бутат всички в мен” - и наистина го и мислех, но явно кой знае как съм изглеждал, защото онзи почти обидено ми се тросна.
- К’во бе, брат ми! Нещо май не съм ти приятен, а? Кой е па тоя, нали? Аз съм никой, а?! Недостоен!
Погледнах го. Видът на човека изглеждаше окаяно. По всичко изглеждаше или поне така реших, че е бездомник. Мъжът срещу мен беше на вид ...