3 мин за четене
Седи си Иванов пред Новата година. И мисли. Не е трудно – но му се налага да е сам. Тъй като жена му и мисленето някак си...Като риба с майонеза. Става, ама...
Пък и на Иванов му е леко с жената. Просто е като движението по пътищата. „Да”, „Добре, мила”, „Разбира се”, „Аз ще го направя”... И никакви сложни мисловни конструкции! Камо ли да пресече пътя на нарежданията ѝ...
Макар и на улицата – дори да спазваш всички правила, никога не си сигурен кой ще връхлети отгоре ти баш на пешеходната пътека.
Затова Иванов при разговори с жена си /монолозите ѝ/, изчаква, скрит зад нищо не значещи звукоподражателни.
И в никакъв случаи не анализира думите ѝ. Едно, че не подлежат на анализ, второ – няма как да открие логика и смисъл в тях.
Отиват, да речем, на гости на тъщата и тъста. Предварителни инструкции: седи като мишка, не се обаждай, без да те питат, питат ли те – съгласявай се.
И сакън – да не си поискал да пуснеш телевизора някъде си, да не искаш да отвориш прозореца, да не пожелаеш да светн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Жив си е Иванов! И наднича отвред... Очаквайте го...