Не знам дали ви е направило впечатление, но това лято, на северния плаж, всичките спасители са над 50, а някой дори са прехвърлили и 60-така. Може и да е ейч-арска политика на концесионера, но по-вероятно да е резултат на демографската криза. Както и да е, щото не затова ми е думата, ами за онова, що ми сподели един от тях, който ми се представи като Гларуса:
- Не е вече тъй и даже хич не бива-а-а – провлече той в отговор на въпроса ми „как е хавата”.
- Хайде, холан – репликирах го, смигвайки с лявото око аз и добавих – я виж, какви едропазви каки, натокани булки, белокожи рускини и атрактивни ромки около поста ти, а ти „не бива”!
- Е, калабалък чок, ама сефте йок – сполучливо перифразира известната комшийска мъдрост Гларуса и ми махна с ръка – седни тук и слушай! Не че съм се отказал и не че не съм опитвал, наборе: на, вчера ей тук баш до поста една руска русалка с мънинкото си беше. Подхождам аз, както си му е реда: първо, с малкото се заигравам, после, на майка му гърба мазах и така ...