„Мислех си, че знам какво искам. Мислех, че съм това, което искам и роптаех. Вдигах шум до небесата, пушек излизаше от главата ми…“, не спираше да се оплаква параходът на вълните. Пътуването беше толкова дълго, а на него му беше толкова скучно, и добре, че бяха вълните малко да си побъбри,защото фактът, че нищо не се случваше вече шести ден, направо го убиваше. Всъщност какво толкова имаше да се случи? Шест пътника, барабар с капитана, тръгнали от точка А към точка Б през океана. Двама мъже, две жени и две деца - ама не техните. Мъжете можеха да се нахвърлят на жените, жените можеше да хвърлят през борда мъжете, децата можеха да правят пакости.Но нищо не се случваше. А скоро параходът трябваше да пристигне в точка Б. Всъщност колко скоро трябваше това да се случи? Седмица,месец, два, половин година, година. Никой не знаеше. Зависеше от климатичните условия, отговаряше капитанът.
- Така и ние сме като парахода - говореше Той на Кой - вечно пътуващи нанякъде. Не само, че често не знаем н ...