ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзмутимо вдигна вежда Гар Ван, която тъкмо влезе, за да провери за какво е всичката тази врява. - В моята кухня така и не успяха да постигнат такъв резултат.
- Но... но... но... - отново се опита да каже нещо Шира.
Една купчинка от нещо неопределено се размърда и оттам изпълзя един много омазан Ка Та Рак:
- Ихаа!! - възкликна той щом се отръска и огледа. - До сега не бях участвал в истинска катастрофа!
- Не ставай циничен! - посъветва го съседната купчинка, която след по-внимателен оглед се оказа, че е Мрънкалото.
- НО ЩЕН ВЪЛК!!! - изрева Гар Ван с ефрейторския си глас.
- Какво? - отговори ù вълкът от коридора зад нея.
- А?! - учудено го изгледа сенчестата (за протокола ще кажа, че той бе напълно чист и нямаше видими белези да е участвал в инцидента). - Как така нямаш лапа в Това*?!
- Какво му е на Шира? - вместо отговор попита вълкът.
- Не знам - сви рамене Гар Ван. - Може да му е паднало нещо на главата...
- Но какво се е случило тук?! - успя най-после да скалъпи някакво смислено изречение Шира.
- И аз същото се чудя! - заяви Черната Пантера Ра и махна неопределено с черпак във въздуха, това ù действие доведе до разплискване на не много от жълтеникаво-зеленикавата субстанция по стената до нея, което от своя страна не доведе до никакво влошаване на декорацията, а това само по себе си бе постижение.
- Хрумвало ли ти е някога - прошепна в ухото на Гар Ван Но Щен Вълк. - Че само благодарение на моето присъствие твоята кухня не е придобивала подобен вид...?
В този момент нещо се свлече от тавана със звучно "ПЛЬОК".
---
* Повярвайте ми, заслужаваше си главната буква.