2 мин за четене
Вратата на гробницата тихо изскърца и оттам се подадоха като малки червени пламъчета две очи. Фараонът се взря в тъмнината, после обърна глава и тъжният му поглед се съсредоточи в пясъка, останал от труповете на предишните му близки и подчинени. Тъмнината също се взря в него и сякаш му шепнеше и шепнеше все мили и успокоителни думи. Изсъхналото тяло на Фараона потрепна и пламъкът в очите му започна бавно да изгасва. Той сведе глава и се помоли за милост пред жестоките си богове да сложат край на проклятието му и най-накрая да вземат душата му в отвъдното. Но те не го искаха. Сега той беше във един мъртъв свят. Бавно и тихо той се отправи към подземията, където бяха гробниците на неговите синове и дъщери. А толкова много пъти беше сънувал как умира и повече не е на този свят и винаги беше така щастлив... Въздухът в гробницата беше така тежък, тъмнината толкова жестока, а тишината така отчайваща, че той се спря и застана неподвижно, сякаш силите бяха напуснали вече бездиханното му тяло и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse