15 abr 2015, 0:52

Из ,,Срещата,, 

  Prosa
377 1 0
''Той я обичаше, тя също го обичаше. Километри ги деляха един от друг. Но историята им беше колкото трагична, толкова и красива. Още щом се зърнаха, двамата млади мигом се обърнаха. Един към друг се гледаха и влюбиха се до полуда. По любов се взеха, но зла участ ги раздели. Съдбата на всекиго промени и пътищата им раздвои. Страдаха и двамата. Ту се скарваха, ту сдобряваха, накрая един към друг не се поглеждаха. Минаха години той я зърна от далече. Тя беше толкова красива, същинско цвете! Очите му останаха там, където за последно я видя. Разпитваше за нея, ала тя за него грам. И ето минаха се още две години, един срещу друг застанаха двама млади. Сякаш мигновено времето замръзна и ги отведе някъде на зад. Той я поздрави, тя също. Той протегна ръката си към нея, треперейки и се здрависаха. В нейните очи заблестяха две сълзи. Сълзи от радост или мъка, само тя си знаеше. Той засия от щастие, но всичко стана толкова бързо сякаш беше денят на първата им среща...''

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??