От пищната зелена корона на овощното дърво стърчат два леко поклащащи се крака, а през няколко минути по някоя ябълкова огризка прелита и с невероятна точност всеки път пада в торбата, поставена в близост до ствола на дървото.
- Ха на бас, че не можеш да уцелиш чантата с цяла ябълка - подвиква минаващият отдолу Плъх Чо.
- Мога, даже ще е по-лесно - отговори му отгоре Сянка - Но на теб после ще ти е трудно да я извадиш, така че я пускам направо пред теб.
- Хрус-хрус-хрус - чу се отдолу и след това едно - Блъгуд'ръ.
Гар Ван точно беше измила ябълката, когато се почука на външната врата, така че тя остави плода в чинията, а нея - на кухненската маса под прозореца и отиде да провери кой е. На вратата нямаше никой, а като се върна, в чинията тъжно и самотно се мъдреше само една ябълкова дръжка.
Сенчестата сви рамене, извади си друга ябълка и точно я беше измила хубаво, когато на входната врата отново се потропа. Гар Ван погледна за момент плода в ръцете си и каза:
- Да бе, да, да не съм буд ...