Тази вечер в кръчмата на Хо беше доста пълно, а причината за това стълкновение този път не бяха само вкусните гозби и пивкото пиво, които в никакъв случай не трябва да се подценяват, но и странникът Път Ник, който забавляваше посетителите със занимателните си истории за далечните страни, през които бе пътувал.
Дърт Пън кротичко си пиеше винцето на любимата си маса и още по-кротичко си бодваше от пържените зеленчуци, когато към него се присламчи На Хал Че с думите:
- Учителю Пън, защо не слушаш разказите на Път Ник?
- Това че на другите места е различно, не означава, че нещата там са други - каза премъдрият и си бодна една хапка.
В интерес на истината трябва да спомена, че Дърт Пън внимателно слушаше разказите.

Дърт Пън разсеяно чертаеше с мокър пръст по плота безформени фигурки, когато някой застана до масата му.
- Закриваш ми светлото - кротко каза премъдрият.
- Ти си онова старче, което ми се прави на остроумен от другия бряг на реката, нали? - заядливо попита Път Ник.
- Така ли? - разсеяно се учуди Пън. - Ми ху'уво.
- Да знаеш, че аз съм обикалял много свят и съм видял какво ли не! - продължи да му досажда странникът.
- Браво на теб - Дърт Пън топна пръст в чашата си и продължи да си рисува фигурки по масата.
В този момент в кръчмата влезе Ко Та Рак и докато минаваше покрай масата на старчето любезно поздрави:
- Здравей, Дърт Пън. Как си тази вечер?
- Благодаря, добре - също толкова любезно му отговори премъдрият - Ко, а ти как си днес?
- И аз съм екстра, благодаря ти, че попита - след тези думи Ко Та Рак застана пред бара и примижа, докато четеше менюто.
- А?! Ъ?! - увисна ченето на Път Ник и блещейки се в котака добави - Ама как така котката говори?!
- Що? - небрежно се усмихна Дърт Пън. - Не си ли виждал? Тука си имаме доста такива...

В кръчмата влезе Но Щен Вълк и след като чете няколко минути менюто, написано с бял тебешир на сравнително черната дъска зад бара, си поръча.
- Какво искаш да ядеш?! - възкликна невярващо Хо.
- Пържола със сладолед - повтори поръчката си вълкът.
- Пържола... със сладолед... заедно... как се приготвя пък това чудо?! - клатеше глава кръчмарят.
- Пържола имаш ли?
Последва утвърдително кимане.
- Сладолед?
Отново кимане.
- Значи слушай сега какво ще направиш...

- Той наистина ли си поръча пържола със сладолед?! - клатеше невярващо с глава Път Ник, който вече беше успял да преглътне, че тук има говорещи животни.
- Май да - разсеяно му отговори Дърт Пън - Защо?
- Това не ти ли се струва малко странно? - продължи да се чуди странникът.
Премъдрият се замисли за момент, преди да му отговори:
- Не. Какво странно видя?

- Но какво е станало с виното ми?! - възмутено посочи празната си чаша На Хал Че, след като се върна от тоалетната.
- А нима очакваше друго?! - учуди се Кух Че Реп. - Да си оставиш така виното без надзор в негово присъствие!
- Ориг - доволно се оригна Дърт Пън.
- Наистина, къде ли ми е бил акълът?! - плесна се по челото хлапето.