9 мин за четене
... Вчера се отбих в църквата, която се строи с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се, че строежът е почти приключен и се осъществяват довършителните работи - външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми и др., както и изографисването на иконите. Онова копеле - художникът - едно брадато пиянде - ги е наредил всичките и горе долу приличат на себе си, но никъде не забелязах собствения си образ. Намекнах му деликатно и той вероятно си взе забележка, защото е направил съществени корекции, дори се е престарал. Гледам днес Архангел Михаил много ми прилича на Анго - кучето, свети Петър на Пешо - циганчето, а свети Георги на Гочо - тъпото; моя милост гледа умно и всепрощаващо от иконата с разпятието, разбира се, с ореол и трънен венец, само че ме е поокастрил от тук от там и ме е смалил с почти сто кила. Обясни с известна тревога, че човекът, когото олицетворява иконата е бил много слаб и измъчен, поради което е трудно да бъда вместен целия. Попитах го те по онова време няма ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse