Някога били ли сте влюбени?
                                                            Обичали ли сте толкова силно, че да пренебрегнете всико за половинката си?
                                                            Най-важното е дали сте го признавали



     Има много хора на този свят, които не признават усещането си към любовта, хора влюбени, хора, които винаги са отричали любовта, но сега тя пак отваря широките си порти за тях, хора, които са вкусвали любов, хора, които са се предали, поради слабост. Това ни прави слаби, нещото, което се изпитва при нараняване, при самота, при сълзи. Как да се преборим с тази странна магия? Или може би стихия непобедима. Защо всеки обикновен човек казва  "трябва да се бориш, трябва да бъдеш силен, ти си силен"? Може би защото иска да бъде герой измислен. Няма силен човек, който да се пребори със самотата и тъгата. Белезите, оставени в нас, в нашето вътрешно аз, не се скриват, може би тъгата бележи жертвите си. Единствено "времето лекува" отпечатъците на "тъжната вдовица", времето заздравява белязаните същества. Но дори да се сприятелиш с любовта, тя не ти се доверява, тя иска да се докажеш пред нея, пред половинката си. Може би така се е появила и "тъжната вдовица", може би тя също се е подиграла с любовта, може би "вдовицата" не се е доверила на чувствата си. Отречеш ли чувствата си, значи се отричаш от себе си, единствено те ни правят по-различни от другите. Любовта е мистерия...




                                                                                                                                                            "Каквото си надробиш, такова ще сърбаш"